Колко точно добър е Владимир Пенев?
Заглавието, несъмнено, е подвеждащо. Владмир Пенев е прелестен артист, само че в подтекст на хитовата пиеса " Бащата " е състоятелен въпросът на него, режисьора Диана Добрева или на самия текст на Флориан Зелер се дължи най-много въздействието й. Постановката на Народния спектакъл без подозрение е извънредно мощна. Добре е да се гледа на всички места, където се играе отсега нататък. Във вторник и сряда с нея започва фестивалът " Варненско лято ", а публиката доста я хареса.
Чувствителните хора нормално плачат на " Бащата ". Особено тези от тях, които живеят или са живяли с близка сантиментална обвързаност към собствен възрастен родител. Пиесата има доста идейни пластове, само че главният, може би, е самобитната излишност, която настъпва с възрастните хора - децата им ги обичат, мислят за тях, грижат се, като паралелно биологията си споделя думата - дотягат, стават задължение, пречат... Накрая се вдетеняват, като знак на житейски и физически кръг - дразнещо за близките дете, което може да откри разтуха само още веднъж при своята майка. Тази философска, парадоксална, в същото време битова и неуместна за признание действителност свива сърцето на всеки човек, който се замисли. А с цел да се замисли принос имат извънредно добре изиграните положения на бащата от Пенев, прецизността на Добрева (нищо ненужно - единствено необходимото), концепцията и цялостната идея на Зелер.
Самият Зелер и " Бащата ", несъмнено, са международни феномени. Почти всичко, което прави той като публицист и драматург става хитово. За екранизацията на " Бащата " завоюва " Оскар " за приспособен сценарий заедно с Кристофър Хамптън (и Антъни Хопкинс за най-хубав актьор). Но и различен факт е впечатляващ. Зелер е на 42, а “Бащата “ е част от трилогия с “Майката “ и “Синът “; писането им започва преди десетина години - удивително е по какъв начин млад актуален човек се вълнува от такива тежки истини. Обикновено човек узрява късно за тях и не смее да ги каже на глас.
АФИШ
В програмата на “Варненско лято “ довечера при от дълго време изчерпани билети е друга нашумяла наша режисура - “Опашката “ на Плевенския спектакъл. Следват “Пер Гюнт “, " Караконджул ", “Амадеус “ и други положителни заглавия. Зрелищни са и съпътстващите мероприятия навън.
Чувствителните хора нормално плачат на " Бащата ". Особено тези от тях, които живеят или са живяли с близка сантиментална обвързаност към собствен възрастен родител. Пиесата има доста идейни пластове, само че главният, може би, е самобитната излишност, която настъпва с възрастните хора - децата им ги обичат, мислят за тях, грижат се, като паралелно биологията си споделя думата - дотягат, стават задължение, пречат... Накрая се вдетеняват, като знак на житейски и физически кръг - дразнещо за близките дете, което може да откри разтуха само още веднъж при своята майка. Тази философска, парадоксална, в същото време битова и неуместна за признание действителност свива сърцето на всеки човек, който се замисли. А с цел да се замисли принос имат извънредно добре изиграните положения на бащата от Пенев, прецизността на Добрева (нищо ненужно - единствено необходимото), концепцията и цялостната идея на Зелер.
Самият Зелер и " Бащата ", несъмнено, са международни феномени. Почти всичко, което прави той като публицист и драматург става хитово. За екранизацията на " Бащата " завоюва " Оскар " за приспособен сценарий заедно с Кристофър Хамптън (и Антъни Хопкинс за най-хубав актьор). Но и различен факт е впечатляващ. Зелер е на 42, а “Бащата “ е част от трилогия с “Майката “ и “Синът “; писането им започва преди десетина години - удивително е по какъв начин млад актуален човек се вълнува от такива тежки истини. Обикновено човек узрява късно за тях и не смее да ги каже на глас.
АФИШ
В програмата на “Варненско лято “ довечера при от дълго време изчерпани билети е друга нашумяла наша режисура - “Опашката “ на Плевенския спектакъл. Следват “Пер Гюнт “, " Караконджул ", “Амадеус “ и други положителни заглавия. Зрелищни са и съпътстващите мероприятия навън.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ